7 oct 2009, 22:06

Първият милилитър довиждане

  Poesía » Otra
1.1K 0 12

 

 

 

Целият театрал

на възпалените им "истини"

не докосва дори грам

пълнокръвно усещане...

Ама изобщо!

Не ги ли е срам?!

Да умират самодоволно

в горката есен!...

Не им ли е мъчно

така нескопосано

да тровят вятъра,

да изнасилват тривиалните

любовни разклонения...

Не им е, май...

Те тъжат за себе си

и за моментния дял...

А това не е тъжно.

Блудкаж от слова-килограми.

Откровена мъгла

от изтъркана поза

и драми...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...