7 окт. 2009 г., 22:06

Първият милилитър довиждане

1.1K 0 12

 

 

 

Целият театрал

на възпалените им "истини"

не докосва дори грам

пълнокръвно усещане...

Ама изобщо!

Не ги ли е срам?!

Да умират самодоволно

в горката есен!...

Не им ли е мъчно

така нескопосано

да тровят вятъра,

да изнасилват тривиалните

любовни разклонения...

Не им е, май...

Те тъжат за себе си

и за моментния дял...

А това не е тъжно.

Блудкаж от слова-килограми.

Откровена мъгла

от изтъркана поза

и драми...

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...