7 окт. 2009 г., 22:06

Първият милилитър довиждане

1.1K 0 12

 

 

 

Целият театрал

на възпалените им "истини"

не докосва дори грам

пълнокръвно усещане...

Ама изобщо!

Не ги ли е срам?!

Да умират самодоволно

в горката есен!...

Не им ли е мъчно

така нескопосано

да тровят вятъра,

да изнасилват тривиалните

любовни разклонения...

Не им е, май...

Те тъжат за себе си

и за моментния дял...

А това не е тъжно.

Блудкаж от слова-килограми.

Откровена мъгла

от изтъркана поза

и драми...

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...