Първият милилитър довиждане
Целият театрал
на възпалените им "истини"
не докосва дори грам
пълнокръвно усещане...
Ама изобщо!
Не ги ли е срам?!
Да умират самодоволно
в горката есен!...
Не им ли е мъчно
така нескопосано
да тровят вятъра,
да изнасилват тривиалните
любовни разклонения...
Не им е, май...
Те тъжат за себе си
и за моментния дял...
А това не е тъжно.
Блудкаж от слова-килограми.
Откровена мъгла
от изтъркана поза
и драми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
