7.10.2009 г., 22:06 ч.

Първият милилитър довиждане 

  Поезия » Друга
768 0 12

 

 

 

Целият театрал

на възпалените им "истини"

не докосва дори грам

пълнокръвно усещане...

Ама изобщо!

Не ги ли е срам?!

Да умират самодоволно

в горката есен!...

Не им ли е мъчно

така нескопосано

да тровят вятъра,

да изнасилват тривиалните

любовни разклонения...

Не им е, май...

Те тъжат за себе си

и за моментния дял...

А това не е тъжно.

Блудкаж от слова-килограми.

Откровена мъгла

от изтъркана поза

и драми...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??