M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
26 oct 2011, 14:03

Път 

  Poesía
809 0 10

Като шарена змия се точи,

гърчи се, издува гръб,

от очите бликнало поточе,

дълбае  в острия му ръб.

 

Бариери спъват ме и падам,

по дъно мочурливо пълзя,

острието, времето подава,

бодилите да отстраня.

 

Дочувам шепот от вакханки,

ехото  удави песента,

отеква в душевните останки

несвяст, докоснала плътта.

 

Огрява светлинка далечината,

в перлено сияние блести,

надбягват се  във ходилата

безброй трепети – мечти...

 

От години по него вървя,

все прашлив пред мене белее,

на кръпки душата разпада се, 

но аз горя  - не тлея!

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??