M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
26.10.2011 г., 14:03 ч.

Път 

  Поезия
821 0 10

Като шарена змия се точи,

гърчи се, издува гръб,

от очите бликнало поточе,

дълбае  в острия му ръб.

 

Бариери спъват ме и падам,

по дъно мочурливо пълзя,

острието, времето подава,

бодилите да отстраня.

 

Дочувам шепот от вакханки,

ехото  удави песента,

отеква в душевните останки

несвяст, докоснала плътта.

 

Огрява светлинка далечината,

в перлено сияние блести,

надбягват се  във ходилата

безброй трепети – мечти...

 

От години по него вървя,

все прашлив пред мене белее,

на кръпки душата разпада се, 

но аз горя  - не тлея!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??