M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
Oct 26, 2011, 2:03 PM

Път 

  Poetry
808 0 10

Като шарена змия се точи,

гърчи се, издува гръб,

от очите бликнало поточе,

дълбае  в острия му ръб.

 

Бариери спъват ме и падам,

по дъно мочурливо пълзя,

острието, времето подава,

бодилите да отстраня.

 

Дочувам шепот от вакханки,

ехото  удави песента,

отеква в душевните останки

несвяст, докоснала плътта.

 

Огрява светлинка далечината,

в перлено сияние блести,

надбягват се  във ходилата

безброй трепети – мечти...

 

От години по него вървя,

все прашлив пред мене белее,

на кръпки душата разпада се, 

но аз горя  - не тлея!

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??