Наляла сълзите в кехлибари-зърна –
виснала съм – цялата в тъжба и суша –
в зноен септември като стара асма
натежала съм мъка – в попската круша;
Димитровче – ресници в червена ръжда,
в хладния ствол на лозата опряло –
изтъняла е нишката, що в сноп го държа –
вятър скръцне врата – натам извива се цяло,
но две шумки от ореха вън с повея влитат –
на Двора да кажат дошли, че онази пътечка
е тиха и стъпките под тях са спрели да дишат –
изхлипа кълвач – отлетя; изпищя буболечка; ...