2.12.2017 г., 11:25 ч.

Пътечката към Двора 

  Поезия » Друга
789 5 24

Наляла сълзите в кехлибари-зърна –

виснала съм – цялата в тъжба и суша –

в зноен септември като стара асма

натежала съм мъка – в попската круша;

 

Димитровче – ресници в червена ръжда,

в хладния ствол на лозата опряло  –

изтъняла е нишката, що в сноп го държа –

вятър скръцне врата – натам извива се цяло,

 

но две шумки от ореха вън с повея влитат –

на Двора да кажат дошли, че онази пътечка

е тиха и стъпките под тях са спрели да дишат –

 изхлипа кълвач – отлетя; изпищя буболечка;

 

прътът под кривата ябълка скръцна и падна;

Тя пък приклекна – съвсем окуця…!

(тревожен ”чик-чик” изпърха в тревата жадна)

и затупаха глухо... кърваво жълти слънца.

 

Тишината мълком  приплесна с криле –

(бе чакала дълго там на комина)

Времето ù  да „прибира” дойде –

впери око, кацнала сред Живота отминал,

 

а Гроздоберът още не беше преминал.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук!
  • И аз си обичам този стих, Албенка по същата причина, по която и ти го харесваш. Благодаря ти!
  • Нещо много истинско, родно, българско, има в стиха ти, Рени, което ме връща у дома... Благодаря ти!
  • Благодаря, че насочи "пътечката" към любимо място, Хари!
  • Радвам се, че съм постигнала това в стихотворението си, Албенче! Благодаря ти от сърце!
  • Как всичко оживява в стиха ти, Рени!... С удоволствие се пренесох!... Толкова е красиво...!
  • Силве, мерси!
  • Образно и наситено стихотворение, поздравления Рени!
  • Много си мила, Иржи! Благодаря!
  • Многото метафори правят картината да оживее и ти добре си го постигнала,Рени!А толкова си продуктивна,че не смогвам да те изчета навреме..Възхищавам ти се!
  • Добре дошла на страничката ми, Многоцветна! Благодаря ти и аз!
  • Вълнуваща е тазо пътечка към двора, към истината и живота. Благодаря за емоцията!
  • Мерси, Нинче! Добро утро!
  • Толкова картинно...всичко видях и усетих....Великолепно!
  • Младене, Люси, благодаря ви!
  • 🎄🎄🎍
  • Харесах, Рени!
  • Много благодаря, Катя, трогна ме и поставянето в "любими"!
  • Поздравления за хубавия стих, Ренета!
  • Ех, тази тракийска кръв!
  • Гроздоберът в стафида
    да беше кремирала
    сладостта от лозата
    как ще бъде отмината.
    Заговори в мен кръвта на траките!
  • Тъкмо посегнах финала да променя....(наистина - няма лъжа ! )
    на "Гроздоберът в стафида се беше кремирал"
    но видях, че в двора някой влезе все пак -
    а може би този Двор изобщо не беше умирал -
    и в бъчвите вино където Животът наливал -
    все някой ще бутне вратичката с крак -
    до асмата ще приседне уморен и ябълката ще повдигне пак...
    Благодаря, Гавраиле, за хубавия стих!!

    Мерси, Fayry!
  • Пътечката странна
    на дъх провървях
    кривата ябълка
    пак изкрибуца
    наведох се
    плодовете събрах
    в жадна трева
    гласец изписука.
    Спрях уморен
    под стара асма
    зърна кехлибарени
    от жад да опитам
    но спря се неволно
    мойта ръка
    гроздоберът
    не беше отминал.
  • Неспирен кръговрат..+
Предложения
: ??:??