Пътеката към лунното безвремие
ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ
С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка.
Днес слънчогледите презряха.
Но клюмналите им перчеми
не са достатъчни за стряха –
да скрия хубавото време.
В проядени от дъжд улуци
гнездо си сви нахален съсел.
И дрезгаво в нощта скрибуца
изкъртеният знак на пътя.
Познавам всяка безпосочност,
издраскана с костица рибя.
А ти вратата си залостил –
и знам, че трябва да си ида.
Ключа задръж, не ми е трябвал –
назад едва ли ще се върна.
Понечих притча да разказвам.
Но много бързо стана тъмно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
