7 sept 2021, 22:45

Пътеката към лунното безвремие 

  Poesía » De amor
438 5 10

ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ

 

С годините не поумнявам –

отсъствието ти ми пречи.

Обичах те – но бе отдавна –

оттук до другата пресечка.

 

Днес слънчогледите презряха.

Но клюмналите им перчеми

не са достатъчни за стряха –

да скрия хубавото време.

 

В проядени от дъжд улуци

гнездо си сви нахален съсел.

И дрезгаво в нощта скрибуца

изкъртеният знак на пътя.

 

Познавам всяка безпосочност,

издраскана с костица рибя.

А ти вратата си залостил –

и знам, че трябва да си ида.

 

Ключа задръж, не ми е трябвал –

назад едва ли ще се върна.

Понечих притча да разказвам.

Но много бързо стана тъмно.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??