Пътеката към лунното безвремие
ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ
С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка.
Днес слънчогледите презряха.
Но клюмналите им перчеми
не са достатъчни за стряха –
да скрия хубавото време.
В проядени от дъжд улуци
гнездо си сви нахален съсел.
И дрезгаво в нощта скрибуца
изкъртеният знак на пътя.
Познавам всяка безпосочност,
издраскана с костица рибя.
А ти вратата си залостил –
и знам, че трябва да си ида.
Ключа задръж, не ми е трябвал –
назад едва ли ще се върна.
Понечих притча да разказвам.
Но много бързо стана тъмно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
