yotovava (Валентина Йотова)
2630 22191
7.09.2021 г., 22:45 ч.

Пътеката към лунното безвремие 

  Поезия » Любовна
437 5 10

ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ

 

С годините не поумнявам –

отсъствието ти ми пречи.

Обичах те – но бе отдавна –

оттук до другата пресечка.

 

Днес слънчогледите презряха.

Но клюмналите им перчеми

не са достатъчни за стряха –

да скрия хубавото време.

 

В проядени от дъжд улуци

гнездо си сви нахален съсел.

И дрезгаво в нощта скрибуца

изкъртеният знак на пътя.

 

Познавам всяка безпосочност,

издраскана с костица рибя.

А ти вратата си залостил –

и знам, че трябва да си ида.

 

Ключа задръж, не ми е трябвал –

назад едва ли ще се върна.

Понечих притча да разказвам.

Но много бързо стана тъмно.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??