Sep 7, 2021, 10:45 PM

Пътеката към лунното безвремие 

  Poetry » Love
436 5 10

ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ

 

С годините не поумнявам –

отсъствието ти ми пречи.

Обичах те – но бе отдавна –

оттук до другата пресечка.

 

Днес слънчогледите презряха.

Но клюмналите им перчеми

не са достатъчни за стряха –

да скрия хубавото време.

 

В проядени от дъжд улуци

гнездо си сви нахален съсел.

И дрезгаво в нощта скрибуца

изкъртеният знак на пътя.

 

Познавам всяка безпосочност,

издраскана с костица рибя.

А ти вратата си залостил –

и знам, че трябва да си ида.

 

Ключа задръж, не ми е трябвал –

назад едва ли ще се върна.

Понечих притча да разказвам.

Но много бързо стана тъмно.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??