Eipril (Хари Спасов) Eipril (Хари Спасов)
52 1.4K
1 dic 2017, 19:21

Пътничка

  Poesía » Otra
578 0 16

             Една жена пътува в мрака,

             лице в прозореца опряла.

             Разсърден змей – свири влака,

             сред чужда пустош снежна, бяла.

 

             Българска жена и майка свята,

             оставила далеч деца и роден дом.

             Събрала свойта мъка от земята,

             не говори, а очите ѝ са будещ стон.

 

            Една жена – светица във беда,

            ръцете си във кръст събира.

            Да моли Бог за своите деца!

            Пътува, пътува и не спира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Посвещавам това стихотворение на всички български жени! Наши майки ,сестри и сроднички! Оставили свойте деца, за да заминат на работа в чужбина! Не видели първите им буквички! Не разбрали за първата им любов! За първата обида и първата сълза! Поклон пред майчината всеотдайност!

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Благодаря,Веси и Люси!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Ех, Хари, колко си прав. Аз познавам доста такива жени, които се борят сами в Австрия и плачат вечер на възглавницата... И не само български. Украинки, рускини, какви ли не...Една украинка седем години не си беше виждала детето, защото българките поне могат да си ходят по празници, а тези, влезли без виза, кой знае как, не могат да излязат и после да се върнат... Тъжен свят и ти си го отразил с умение!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Прекрасно посвещение, Хари! Респект!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Благодаря,Ирина и Пепи!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Нямам думи! Тъжно!...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0