Една жена пътува в мрака,
лице в прозореца опряла.
Разсърден змей – свири влака,
сред чужда пустош снежна, бяла.
Българска жена и майка свята,
оставила далеч деца и роден дом.
Събрала свойта мъка от земята,
не говори, а очите ѝ са будещ стон.
Една жена – светица във беда,
ръцете си във кръст събира.
Да моли Бог за своите деца!
Пътува, пътува и не спира...
© Хари Спасов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
