Eipril (Хари Спасов) Eipril (Хари Спасов)
52 1.4K
Dec 1, 2017, 7:21 PM

Пътничка

  Poetry » Other
575 0 16

             Една жена пътува в мрака,

             лице в прозореца опряла.

             Разсърден змей – свири влака,

             сред чужда пустош снежна, бяла.

 

             Българска жена и майка свята,

             оставила далеч деца и роден дом.

             Събрала свойта мъка от земята,

             не говори, а очите ѝ са будещ стон.

 

            Една жена – светица във беда,

            ръцете си във кръст събира.

            Да моли Бог за своите деца!

            Пътува, пътува и не спира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Посвещавам това стихотворение на всички български жени! Наши майки ,сестри и сроднички! Оставили свойте деца, за да заминат на работа в чужбина! Не видели първите им буквички! Не разбрали за първата им любов! За първата обида и първата сълза! Поклон пред майчината всеотдайност!

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Благодаря,Веси и Люси!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Ех, Хари, колко си прав. Аз познавам доста такива жени, които се борят сами в Австрия и плачат вечер на възглавницата... И не само български. Украинки, рускини, какви ли не...Една украинка седем години не си беше виждала детето, защото българките поне могат да си ходят по празници, а тези, влезли без виза, кой знае как, не могат да излязат и после да се върнат... Тъжен свят и ти си го отразил с умение!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Прекрасно посвещение, Хари! Респект!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Благодаря,Ирина и Пепи!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Нямам думи! Тъжно!...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0