Пътничка

Поэзия » Другая

584 0 16

Една жена пътува в мрака,

лице в прозореца опряла.

Разсърден змей – свири влака,

сред чужда пустош снежна, бяла.

Българска жена и майка свята,

оставила далеч деца и роден дом.

Събрала свойта мъка от земята,

не говори, а очите ѝ са будещ стон.

Една жена – светица във беда,

ръцете си във кръст събира.

Да моли Бог за своите деца!

Пътува, пътува и не спира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Посвещавам това стихотворение на всички български жени! Наши майки ,сестри и сроднички! Оставили свойте деца, за да заминат на работа в чужбина! Не видели първите им буквички! Не разбрали за първата им любов! За първата обида и първата сълза! Поклон пред майчината всеотдайност!

Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Веси и Люси!

2017-12-05T12:58:49+02:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ех, Хари, колко си прав. Аз познавам доста такива жени, които се борят сами в Австрия и плачат вечер на възглавницата... И не само български. Украинки, рускини, какви ли не...Една украинка седем години не си беше виждала детето, защото българките поне могат да си ходят по празници, а тези, влезли без виза, кой знае как, не могат да излязат и после да се върнат... Тъжен свят и ти си го отразил с умение!

2017-12-03T21:29:59+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прекрасно посвещение, Хари! Респект!

2017-12-03T09:20:56+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Ирина и Пепи!

2017-12-02T21:11:37+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Нямам думи! Тъжно!...

2017-12-02T18:44:01+02:00