9 mar 2008, 20:48

Пъзел

  Poesía » Otra
1.6K 1 9

Подреждам пъзела на живота мой.

Липсват ми все още парченца безброй.

Парченцата на детството си подредих,

до тях първата любов сложих.

А след това и първата целувка,

първа мъжка ласка...

и първата сълза от любов несподелена...

Сега държа в ръка и младостта -

на живота сладостта.

Безброй парченца още липсват,

но ще продължавам да редя

и да ги търся...

И надявам се, че някой ден

пъзелът ще е завършен -

пъстроцветен, съвършен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивка Игривка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...