Подреждам пъзела на живота мой.
Липсват ми все още парченца безброй.
Парченцата на детството си подредих,
до тях първата любов сложих.
А след това и първата целувка,
първа мъжка ласка...
и първата сълза от любов несподелена...
Сега държа в ръка и младостта -
на живота сладостта.
Безброй парченца още липсват,
но ще продължавам да редя
и да ги търся...
И надявам се, че някой ден
пъзелът ще е завършен -
пъстроцветен, съвършен!
© Ивка Игривка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
