9.03.2008 г., 20:48

Пъзел

1.6K 1 9

Подреждам пъзела на живота мой.

Липсват ми все още парченца безброй.

Парченцата на детството си подредих,

до тях първата любов сложих.

А след това и първата целувка,

първа мъжка ласка...

и първата сълза от любов несподелена...

Сега държа в ръка и младостта -

на живота сладостта.

Безброй парченца още липсват,

но ще продължавам да редя

и да ги търся...

И надявам се, че някой ден

пъзелът ще е завършен -

пъстроцветен, съвършен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивка Игривка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...