4 nov 2007, 12:03

Раждане

  Poesía » Otra
1.8K 0 17

 

Добре, че има дни на раждане...
когато се излюпваме изпод сметта!
Не е заря. А мъничко прераждане.
Заслужава си обаче
смелостта...
И както бели птици се привиждат
на всяка емигрираща душа...
излишните слова ще я зазиждат...

Най-страшно е в килия.

Със крила.

Презряна и пресипнала от грохот

камбаната в безпътния ти храм

ще падне. Вместо нея ще е тропот.

На грешни стъпки.

Щом останеш сам.

ЩЕ разпилееш всичките олтари,

белязани от блудства и канони.

И миг след миг блажено... ще изгаряш,

защото смелостта  изисква огън!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...