4 jul 2015, 11:33

Раждането на поезията

  Poesía » Otra
666 0 2

РАЖДАНЕТО НА ПОЕЗИЯТА

 

Поезията какво е, ако не е чудо, с което

мига ти вълшебен в рима да уловиш

като рибаря в мрежата си

златна рибка?

На думите океанът е наистина безкраен

и погледът отново в очите блести

с победата на словото

заради нас.

Защо, обаче, дори не прозира римата тука...?

Отговорът е прост - за римата в рима

да говори на поета

му е трудно.

Словото от душата наша идва и пак заради

нея в стиховете прекрасни се облича 

тайното вълшебство, за да

дари с образ.

Каквото и повече да разкажа, ще е излишно.

Картини от живота с думи рисувам,

защото наистина вярвам,

смисъл има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Катя, че си оценила написаното от мен, като особено много ме зарадва това, че цитираш точно този стих.Желая ти хубава вечер и много златни рибки в мрежите!
  • Здравей, Весела!И аз мисля така -стихът се ражда!
    "Словото от душата наша идва и пак заради
    нея в стихове прекрасни се облича
    тайното вълшебство, за да
    дари с образ."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...