4.07.2015 г., 11:33

Раждането на поезията

665 0 2

РАЖДАНЕТО НА ПОЕЗИЯТА

 

Поезията какво е, ако не е чудо, с което

мига ти вълшебен в рима да уловиш

като рибаря в мрежата си

златна рибка?

На думите океанът е наистина безкраен

и погледът отново в очите блести

с победата на словото

заради нас.

Защо, обаче, дори не прозира римата тука...?

Отговорът е прост - за римата в рима

да говори на поета

му е трудно.

Словото от душата наша идва и пак заради

нея в стиховете прекрасни се облича 

тайното вълшебство, за да

дари с образ.

Каквото и повече да разкажа, ще е излишно.

Картини от живота с думи рисувам,

защото наистина вярвам,

смисъл има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Катя, че си оценила написаното от мен, като особено много ме зарадва това, че цитираш точно този стих.Желая ти хубава вечер и много златни рибки в мрежите!
  • Здравей, Весела!И аз мисля така -стихът се ражда!
    "Словото от душата наша идва и пак заради
    нея в стихове прекрасни се облича
    тайното вълшебство, за да
    дари с образ."

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...