4 июл. 2015 г., 11:33

Раждането на поезията

669 0 2

РАЖДАНЕТО НА ПОЕЗИЯТА

 

Поезията какво е, ако не е чудо, с което

мига ти вълшебен в рима да уловиш

като рибаря в мрежата си

златна рибка?

На думите океанът е наистина безкраен

и погледът отново в очите блести

с победата на словото

заради нас.

Защо, обаче, дори не прозира римата тука...?

Отговорът е прост - за римата в рима

да говори на поета

му е трудно.

Словото от душата наша идва и пак заради

нея в стиховете прекрасни се облича 

тайното вълшебство, за да

дари с образ.

Каквото и повече да разкажа, ще е излишно.

Картини от живота с думи рисувам,

защото наистина вярвам,

смисъл има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Катя, че си оценила написаното от мен, като особено много ме зарадва това, че цитираш точно този стих.Желая ти хубава вечер и много златни рибки в мрежите!
  • Здравей, Весела!И аз мисля така -стихът се ражда!
    "Словото от душата наша идва и пак заради
    нея в стихове прекрасни се облича
    тайното вълшебство, за да
    дари с образ."

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...