sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
11 feb 2009, 18:30

Ранена песен... 

  Poesía
555 0 12

 

Когато аз го казах... Ти ме наруга.

Засипа ме в ефира със обиди.

Обиди ли? Не само. Беше кал.

Воняща. И за цял живот ми стига.


Изписах ти слънца. Небе. Гори.

Сълзици от утрата в шепи сбирах.

Във отговор – мълчание кънти.

Ако не смятаме калта в ефира.


Завръщах се ранена пак до теб.

Небето потрепери от вика ми.

Обичам те – от всеки мой куплет

изтичаше... наравно със кръвта ми.


Обсипваш със хвалби. Трептиш в екстаз.

Но не до мен. Викът ми се стопява.

И, Боже мой, очаквам да речеш...

От теб очаквам, Господи, награда.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не разбирам какво точно означават думите ти, Симеон: "с Таня"?? Не ми говори нищо?
    ----
    Магде мила, знам,че ти можеш да ме разбереш, Слънчице! Прегръщам те!
  • много ме натъжи...и болка е...
    заслужаваш само най-доброто...с много обич, за теб.
  • с таня
  • Благодаря ти за разбирането, Ели!
  • Права си, Люси. Дълбоко уважавам чувствата ти и се прекланям пред
    тази любов.
    Но в стиха ти не се говори за прошка, за компромис. Това всеки влюбен го прави.
    Тук се говори за кал, която наранява "за цял живот"...Затова си позволих да цитирам.

    Не оспорвам, само изразявам позицията си.
    Любовта за всеки е различна.
    С най-добри чувства към теб, Елица
  • Аз пък знам едно друга проверена, житейска истина: "По-добре да пострада гордостта ти, отколкото любовта ти!"
    Придържам се към нея, Ели.Въпреки раната...
    Благодаря ти, че се спря. И за стиха ти благодаря! Поздрави, Ели!
    ----
    Болка е. Тежко е.
    Благодаря ти, че си тук, мила Гери! Прегръщам те, слънчице!
    ----
    Мири! Колко е чудесно, че си до мен, нежичка! Благодаря ти, мила!
    Изпращам ти своята обич през Океана! И те прегръщам!
  • Въздушничке , мила , тъжно ми стана от стихото, но ти имаш силата да полетиш над всяка кал и обида ! Очаквам да се усмихнеш като слънчице !!!
  • Много тъжна и изпълнена с болка е песента ти Люси!
    Прегръщам те!
  • Не съм сигурна, но мисля, че беше от Станка Пенчева /към дъщеря й/:

    Свое достойнство си има
    и мравката на тази земя.
    .......................
    Бъди горда.
    Горда бъди!
    Каквото и да се случи,
    гордостта
    ще ти изправя главата.
    Като железен гръбнак!

    Поздрав за затрогващото откровение, Людмила!
  • Благодаря ви за топлите думи - Таня и Мария! Поздрави и пожелания за хубава вечер! До скоро!
  • Впечатли ме!
  • Тъжна е песента ти!
    Прегръдка!
Propuestas
: ??:??