Ранена песен...
Когато аз го казах... Ти ме наруга.
Засипа ме в ефира със обиди.
Обиди ли? Не само. Беше кал.
Воняща. И за цял живот ми стига.
Изписах ти слънца. Небе. Гори.
Сълзици от утрата в шепи сбирах.
Във отговор – мълчание кънти.
Ако не смятаме калта в ефира.
Завръщах се ранена пак до теб.
Небето потрепери от вика ми.
Обичам те – от всеки мой куплет
изтичаше... наравно със кръвта ми.
Обсипваш със хвалби. Трептиш в екстаз.
Но не до мен. Викът ми се стопява.
И, Боже мой, очаквам да речеш...
От теб очаквам, Господи, награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
