Рано-рано
Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – слънце и луна.
Още не събудено селцето -
плис очите хладна светлина.
Като че светът ни е загърбил.
Но и гърбом, пак се грижи Бог!
Ей го там, до спирката, на стълба
се е бялнал втори некролог.
Чудя им се само на ината!
Тия селски дядобаби, дето
без да се отбият в общината,
от градината – и на небето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
