30.08.2009 г., 14:23 ч.
Рано-рано
Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – слънце и луна.
Още не събудено селцето -
плис очите хладна светлина.
Като че светът ни е загърбил.
Но и гърбом, пак се грижи Бог!
Ей го там, до спирката, на стълба
се е бялнал втори некролог.
Чудя им се само на ината!
Тия селски дядобаби, дето
без да се отбият в общината,
от градината – и на небето.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
малко тъжно и много красиво...
-
С мнението на Галена - с две ръце! Поздрав, Райсън.
-
!!!
-
Хубаво е, Рай И Сън!
-
Райсън, неповторим си!
Благодаря ти за приятелството! -
Чудя ти се аз пък на теб как ги можеш тези неща - с две думи и си казал всичко за живота!!! Възхищавам ти се! И за словотворчеството - специални аплодисменти! Ще живее родният език с такива като теб - творци!
-
И аз ги имам,живи слава богу,там в селцето двама- тате и мама
Благодаря, Райсън! Благодаря! -
Ето още един твой неологизъм, който приех на пръв прочит - "дядобаби". Умееш го, Райсън, затова и не спирам да те чета с удоволствие. Поздрави!
-
!
-
Ако знаеш колко искам и аз така Райсън...От зеленото нагоре, към покоя.Ама не ние решаваме кога и как...
...плис в очите хладна светлина.!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
