Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – слънце и луна.
Още не събудено селцето -
плис очите хладна светлина.
Като че светът ни е загърбил.
Но и гърбом, пак се грижи Бог!
Ей го там, до спирката, на стълба
се е бялнал втори некролог.
Чудя им се само на ината!
Тия селски дядобаби, дето
без да се отбият в общината,
от градината – и на небето.
© Райчо Русев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
