Равноденствие

Poesía » De amor

1.6K 12 37

... И накрая Бог ще ни спаси

с кой каквото сам си е заслужил.

Денят - безпаметно красив

ще се прелива: ей така, наужким.

И ще забравим мисли и тела-

подобно чужди, недовършени колажи,

ненужни, оглушели за слова,

безмълвни, сънни и миражни...

Душите ни - оазисни води

ще чезнат в пясъчните дюни.

Обичай ме сега. Сега бъди!

Все някога: Бог ще ни целуне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката и оценката, Мария!

2020-04-23T06:41:30+03:00
vitality2 (Мария)

Цялостното и майсторско изграждане на творбата придава усещане за цялостност на душата. Достигането, за което всеки мечтае. Чакаме стихосбирката. Поздрави.

2020-04-06T18:26:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Макар със закъснение, благодаря, Пепи!

2019-03-18T10:53:00+02:00
palenka (П Антонова)

спасението всъщност е наказанието ни - да си носим кръста! "Все някога Бог ще ни целуне!" - браво!

2018-12-06T16:47:59+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за оценката, Райна!

2018-10-04T09:16:32+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0