Равноденствие

Poesía » De amor

1.6K 12 37

... И накрая Бог ще ни спаси

с кой каквото сам си е заслужил.

Денят - безпаметно красив

ще се прелива: ей така, наужким.

И ще забравим мисли и тела-

подобно чужди, недовършени колажи,

ненужни, оглушели за слова,

безмълвни, сънни и миражни...

Душите ни - оазисни води

ще чезнат в пясъчните дюни.

Обичай ме сега. Сега бъди!

Все някога: Бог ще ни целуне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката и оценката, Мария!

2020-04-23T06:41:30+03:00
vitality2 (Мария)

Цялостното и майсторско изграждане на творбата придава усещане за цялостност на душата. Достигането, за което всеки мечтае. Чакаме стихосбирката. Поздрави.

2020-04-06T18:26:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Макар със закъснение, благодаря, Пепи!

2019-03-18T10:53:00+02:00
palenka (П Антонова)

спасението всъщност е наказанието ни - да си носим кръста! "Все някога Бог ще ни целуне!" - браво!

2018-12-06T16:47:59+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за оценката, Райна!

2018-10-04T09:16:32+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0