Равноденствие

Poetry » Love

1.6K 12 37

... И накрая Бог ще ни спаси

с кой каквото сам си е заслужил.

Денят - безпаметно красив

ще се прелива: ей така, наужким.

И ще забравим мисли и тела-

подобно чужди, недовършени колажи,

ненужни, оглушели за слова,

безмълвни, сънни и миражни...

Душите ни - оазисни води

ще чезнат в пясъчните дюни.

Обичай ме сега. Сега бъди!

Все някога: Бог ще ни целуне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката и оценката, Мария!

2020-04-23T06:41:30+03:00
vitality2 (Мария)

Цялостното и майсторско изграждане на творбата придава усещане за цялостност на душата. Достигането, за което всеки мечтае. Чакаме стихосбирката. Поздрави.

2020-04-06T18:26:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Макар със закъснение, благодаря, Пепи!

2019-03-18T10:53:00+02:00
palenka (П Антонова)

спасението всъщност е наказанието ни - да си носим кръста! "Все някога Бог ще ни целуне!" - браво!

2018-12-06T16:47:59+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за оценката, Райна!

2018-10-04T09:16:32+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0