... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела-
подобно чужди, недовършени колажи,
ненужни, оглушели за слова,
безмълвни, сънни и миражни...
Душите ни - оазисни води
ще чезнат в пясъчните дюни.
Обичай ме сега. Сега бъди!
Все някога: Бог ще ни целуне...