Равноденствие

Поэзия » Любовная

1.6K 12 37

... И накрая Бог ще ни спаси

с кой каквото сам си е заслужил.

Денят - безпаметно красив

ще се прелива: ей така, наужким.

И ще забравим мисли и тела-

подобно чужди, недовършени колажи,

ненужни, оглушели за слова,

безмълвни, сънни и миражни...

Душите ни - оазисни води

ще чезнат в пясъчните дюни.

Обичай ме сега. Сега бъди!

Все някога: Бог ще ни целуне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката и оценката, Мария!

2020-04-23T06:41:30+03:00
vitality2 (Мария)

Цялостното и майсторско изграждане на творбата придава усещане за цялостност на душата. Достигането, за което всеки мечтае. Чакаме стихосбирката. Поздрави.

2020-04-06T18:26:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Макар със закъснение, благодаря, Пепи!

2019-03-18T10:53:00+02:00
palenka (П Антонова)

спасението всъщност е наказанието ни - да си носим кръста! "Все някога Бог ще ни целуне!" - браво!

2018-12-06T16:47:59+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за оценката, Райна!

2018-10-04T09:16:32+03:00