1 may 2025, 19:09

Равнодушно

  Poesía » Otra
375 1 5
В това време откъм технологии бясно, лишено от вяра, равнодушно откъм съдби, няма кой да прегърне душата ти съпричастно, да те стопли със думи, да те помоли с очи.   Потърсили отново нишката тънка... онази, свързала ни с човещина и любов, споделена мъката в дните потъва... с камбанния звън и с тих благослов.   Как да живеем, как да се борим? Не свършиха греховете ни, Боже прости! В светлината се радваме, с дъжда си говорим, изход спасителен кой днес ще разкрий.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Виолета за добавянето в любими! Поздрави!
  • Благодаря, ИнаКалина за анализа! Винаги е имало причина и следствие за бедите на хората във различните етапи на народите, всички израстват с различно темпо. Ако обходим планетата ще видим че някои са в 13 век от развитието си, други вече гонят живот на Марс. В личен план на всеки са потребни обич и съпричастност, разбиране, а понякога и помощ. Не отразявам жертвата, а закърнялата човечност. Разбира се, че някои са си самодостатъчни с това което имат и не е бягство от действителността, а реален поглед!
  • Благодаря, Миночка! Духовността не е за всеки! Живеем в материален свят Духовността е сила която може да помогне в реализирането на човеците като обща идентичност, но като предложени практики, все още има тъмни аспекти!
  • Не са виновни технологиите, а човешкото лицемерие и лъжи. Като добавим и вечното страдание и жертвата, която се бори поетично... реалността е друга - пари, войни, уолстрийт на стероиди. Но има и обич и не е нужно да бягаш от действителността, за да я изпитваш, защото е в простите ежедневности.
  • Така е, Валя, каквото и да правим, нищо няма да променим, ако не се издигнем духовно!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...