May 1, 2025, 7:09 PM

Равнодушно

  Poetry » Other
377 1 5
В това време откъм технологии бясно, лишено от вяра, равнодушно откъм съдби, няма кой да прегърне душата ти съпричастно, да те стопли със думи, да те помоли с очи.   Потърсили отново нишката тънка... онази, свързала ни с човещина и любов, споделена мъката в дните потъва... с камбанния звън и с тих благослов.   Как да живеем, как да се борим? Не свършиха греховете ни, Боже прости! В светлината се радваме, с дъжда си говорим, изход спасителен кой днес ще разкрий.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Виолета за добавянето в любими! Поздрави!
  • Благодаря, ИнаКалина за анализа! Винаги е имало причина и следствие за бедите на хората във различните етапи на народите, всички израстват с различно темпо. Ако обходим планетата ще видим че някои са в 13 век от развитието си, други вече гонят живот на Марс. В личен план на всеки са потребни обич и съпричастност, разбиране, а понякога и помощ. Не отразявам жертвата, а закърнялата човечност. Разбира се, че някои са си самодостатъчни с това което имат и не е бягство от действителността, а реален поглед!
  • Благодаря, Миночка! Духовността не е за всеки! Живеем в материален свят Духовността е сила която може да помогне в реализирането на човеците като обща идентичност, но като предложени практики, все още има тъмни аспекти!
  • Не са виновни технологиите, а човешкото лицемерие и лъжи. Като добавим и вечното страдание и жертвата, която се бори поетично... реалността е друга - пари, войни, уолстрийт на стероиди. Но има и обич и не е нужно да бягаш от действителността, за да я изпитваш, защото е в простите ежедневности.
  • Така е, Валя, каквото и да правим, нищо няма да променим, ако не се издигнем духовно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...