1 мая 2025 г., 19:09

Равнодушно

376 1 5
В това време откъм технологии бясно, лишено от вяра, равнодушно откъм съдби, няма кой да прегърне душата ти съпричастно, да те стопли със думи, да те помоли с очи.   Потърсили отново нишката тънка... онази, свързала ни с човещина и любов, споделена мъката в дните потъва... с камбанния звън и с тих благослов.   Как да живеем, как да се борим? Не свършиха греховете ни, Боже прости! В светлината се радваме, с дъжда си говорим, изход спасителен кой днес ще разкрий.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Виолета за добавянето в любими! Поздрави!
  • Благодаря, ИнаКалина за анализа! Винаги е имало причина и следствие за бедите на хората във различните етапи на народите, всички израстват с различно темпо. Ако обходим планетата ще видим че някои са в 13 век от развитието си, други вече гонят живот на Марс. В личен план на всеки са потребни обич и съпричастност, разбиране, а понякога и помощ. Не отразявам жертвата, а закърнялата човечност. Разбира се, че някои са си самодостатъчни с това което имат и не е бягство от действителността, а реален поглед!
  • Благодаря, Миночка! Духовността не е за всеки! Живеем в материален свят Духовността е сила която може да помогне в реализирането на човеците като обща идентичност, но като предложени практики, все още има тъмни аспекти!
  • Не са виновни технологиите, а човешкото лицемерие и лъжи. Като добавим и вечното страдание и жертвата, която се бори поетично... реалността е друга - пари, войни, уолстрийт на стероиди. Но има и обич и не е нужно да бягаш от действителността, за да я изпитваш, защото е в простите ежедневности.
  • Така е, Валя, каквото и да правим, нищо няма да променим, ако не се издигнем духовно!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...