1.05.2025 г., 19:09

Равнодушно

382 1 5
В това време откъм технологии бясно, лишено от вяра, равнодушно откъм съдби, няма кой да прегърне душата ти съпричастно, да те стопли със думи, да те помоли с очи.   Потърсили отново нишката тънка... онази, свързала ни с човещина и любов, споделена мъката в дните потъва... с камбанния звън и с тих благослов.   Как да живеем, как да се борим? Не свършиха греховете ни, Боже прости! В светлината се радваме, с дъжда си говорим, изход спасителен кой днес ще разкрий.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Виолета за добавянето в любими! Поздрави!
  • Благодаря, ИнаКалина за анализа! Винаги е имало причина и следствие за бедите на хората във различните етапи на народите, всички израстват с различно темпо. Ако обходим планетата ще видим че някои са в 13 век от развитието си, други вече гонят живот на Марс. В личен план на всеки са потребни обич и съпричастност, разбиране, а понякога и помощ. Не отразявам жертвата, а закърнялата човечност. Разбира се, че някои са си самодостатъчни с това което имат и не е бягство от действителността, а реален поглед!
  • Благодаря, Миночка! Духовността не е за всеки! Живеем в материален свят Духовността е сила която може да помогне в реализирането на човеците като обща идентичност, но като предложени практики, все още има тъмни аспекти!
  • Не са виновни технологиите, а човешкото лицемерие и лъжи. Като добавим и вечното страдание и жертвата, която се бори поетично... реалността е друга - пари, войни, уолстрийт на стероиди. Но има и обич и не е нужно да бягаш от действителността, за да я изпитваш, защото е в простите ежедневности.
  • Така е, Валя, каквото и да правим, нищо няма да променим, ако не се издигнем духовно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...