1.05.2025 г., 19:09

Равнодушно

385 1 5
В това време откъм технологии бясно, лишено от вяра, равнодушно откъм съдби, няма кой да прегърне душата ти съпричастно, да те стопли със думи, да те помоли с очи.   Потърсили отново нишката тънка... онази, свързала ни с човещина и любов, споделена мъката в дните потъва... с камбанния звън и с тих благослов.   Как да живеем, как да се борим? Не свършиха греховете ни, Боже прости! В светлината се радваме, с дъжда си говорим, изход спасителен кой днес ще разкрий.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Виолета за добавянето в любими! Поздрави!
  • Благодаря, ИнаКалина за анализа! Винаги е имало причина и следствие за бедите на хората във различните етапи на народите, всички израстват с различно темпо. Ако обходим планетата ще видим че някои са в 13 век от развитието си, други вече гонят живот на Марс. В личен план на всеки са потребни обич и съпричастност, разбиране, а понякога и помощ. Не отразявам жертвата, а закърнялата човечност. Разбира се, че някои са си самодостатъчни с това което имат и не е бягство от действителността, а реален поглед!
  • Благодаря, Миночка! Духовността не е за всеки! Живеем в материален свят Духовността е сила която може да помогне в реализирането на човеците като обща идентичност, но като предложени практики, все още има тъмни аспекти!
  • Не са виновни технологиите, а човешкото лицемерие и лъжи. Като добавим и вечното страдание и жертвата, която се бори поетично... реалността е друга - пари, войни, уолстрийт на стероиди. Но има и обич и не е нужно да бягаш от действителността, за да я изпитваш, защото е в простите ежедневности.
  • Така е, Валя, каквото и да правим, нищо няма да променим, ако не се издигнем духовно!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...