Равнодушно
В това време откъм технологии бясно,
лишено от вяра, равнодушно откъм съдби,
няма кой да прегърне душата ти съпричастно,
да те стопли със думи, да те помоли с очи.
Потърсили отново нишката тънка...
онази, свързала ни с човещина и любов,
споделена мъката в дните потъва...
с камбанния звън и с тих благослов.
Как да живеем, как да се борим?
Не свършиха греховете ни, Боже прости!
В светлината се радваме, с дъжда си говорим,
изход спасителен кой днес ще разкрий.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
