22 jul 2016, 8:55

Равновесие 

  Poesía » Otra
442 1 14

Любовта ми говори.

Любовта ми мълчи.

Тя държи ми ръката

аз я милвам с очи.

И ме сгушва да чуя

как сърцата туптят,

и заспиваме с нея,

в най-уютния мрак.

 

Все по изгрев животът

ни приготвя живот.

Сам налива водата

тук във думите две

и изчаква да кипне

онзи стар аромат.

И ни буди. Живея.

В своя свят като свят.

 

С много обич целувам

просълзените дни.

Любовта им говори.

Любовта им мълчи.

Те държат ѝ ръката.

Тя ги милва с очи.

И ги сгушва да чуят

как сърцата туптят...

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??