Равновесие
Любовта ми говори.
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя
как сърцата туптят,
и заспиваме с нея,
в най-уютния мрак.
Все по изгрев животът
ни приготвя живот.
Сам налива водата
тук във думите две
и изчаква да кипне
онзи стар аромат.
И ни буди. Живея.
В своя свят като свят.
С много обич целувам
просълзените дни.
Любовта им говори.
Любовта им мълчи.
Те държат ѝ ръката.
Тя ги милва с очи.
И ги сгушва да чуят
как сърцата туптят...
.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
