22 июл. 2016 г., 08:55

Равновесие 

  Поэзия » Другая
441 1 14

Любовта ми говори.

Любовта ми мълчи.

Тя държи ми ръката

аз я милвам с очи.

И ме сгушва да чуя

как сърцата туптят,

и заспиваме с нея,

в най-уютния мрак.

 

Все по изгрев животът

ни приготвя живот.

Сам налива водата

тук във думите две

и изчаква да кипне

онзи стар аромат.

И ни буди. Живея.

В своя свят като свят.

 

С много обич целувам

просълзените дни.

Любовта им говори.

Любовта им мълчи.

Те държат ѝ ръката.

Тя ги милва с очи.

И ги сгушва да чуят

как сърцата туптят...

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??