10 ene 2007, 12:48

Разбирам те добре Огняна

  Poesía
827 0 4

 

 

Разбирам те добре, Огняна -

до вчера мила и засмяна,

а днес самата ти си кучка зла

с усещането ново – за жена.



В ситуация не привидна,

носиш истината за обидна,

че помръкнаха у теб лъчите,

които носеше в гърдите.



Не съм ти аз, Огняна, чужда,

а си оставам твоя първа нужда -

чрез мен животът ще върви,

а днес сърцето ти в любов кърви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отговорът на зова любовен
    ражда пътя на оназ взаимност,
    чрез която в живот съдбовен
    двамата вървиме в интимност.

    Този път е истинска магия
    и като изстрадан, той е сложен-
    с теб успях да я разкрия
    и затуй твърдя, че е възможен.

    Велико нещо е да си жена,
    застанала до верния съпруг,
    че няма повече така - сама,
    да бъдеш във властта на някой друг.

    Привет, Лъки!
  • Кърви сърцето ми в любов,
    но ти си отговор на моя зов
    и трепетът на твоите очи
    прекършва всякакви злини.

    Обидна истина къде,
    аз носех в моето сърце,
    че днес очите си отварям
    и на любовта ръка подавам?

    И в нова кичеста премяна,
    с усмивка мила и засмяна
    обвивката събарям зла
    с усещането ново за жена.


    Поздрав за текста!
  • Сияна тук е Огняна, а тя, в своя творба, показва едно такова момиче.Тук се дава втори, след този на Лъки, отговор от името на любовта, а и ти Ласка я насочваш добре!
    Поздрав!
  • Това огнено момиче май вече е познало изпепеляващата опустошителна любов. Остава да отвори сърцето си за да усети живителната й и градивна сила.
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...