Разбирам те добре, Огняна -
до вчера мила и засмяна,
а днес самата ти си кучка зла
с усещането ново – за жена.
В ситуация не привидна,
носиш истината за обидна,
че помръкнаха у теб лъчите,
които носеше в гърдите.
Не съм ти аз, Огняна, чужда,
а си оставам твоя първа нужда -
чрез мен животът ще върви,
а днес сърцето ти в любов кърви.
© Валери Рибаров Всички права запазени
ражда пътя на оназ взаимност,
чрез която в живот съдбовен
двамата вървиме в интимност.
Този път е истинска магия
и като изстрадан, той е сложен-
с теб успях да я разкрия
и затуй твърдя, че е възможен.
Велико нещо е да си жена,
застанала до верния съпруг,
че няма повече така - сама,
да бъдеш във властта на някой друг.
Привет, Лъки!