10 янв. 2007 г., 12:48

Разбирам те добре Огняна

824 0 4

 

 

Разбирам те добре, Огняна -

до вчера мила и засмяна,

а днес самата ти си кучка зла

с усещането ново – за жена.



В ситуация не привидна,

носиш истината за обидна,

че помръкнаха у теб лъчите,

които носеше в гърдите.



Не съм ти аз, Огняна, чужда,

а си оставам твоя първа нужда -

чрез мен животът ще върви,

а днес сърцето ти в любов кърви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отговорът на зова любовен
    ражда пътя на оназ взаимност,
    чрез която в живот съдбовен
    двамата вървиме в интимност.

    Този път е истинска магия
    и като изстрадан, той е сложен-
    с теб успях да я разкрия
    и затуй твърдя, че е възможен.

    Велико нещо е да си жена,
    застанала до верния съпруг,
    че няма повече така - сама,
    да бъдеш във властта на някой друг.

    Привет, Лъки!
  • Кърви сърцето ми в любов,
    но ти си отговор на моя зов
    и трепетът на твоите очи
    прекършва всякакви злини.

    Обидна истина къде,
    аз носех в моето сърце,
    че днес очите си отварям
    и на любовта ръка подавам?

    И в нова кичеста премяна,
    с усмивка мила и засмяна
    обвивката събарям зла
    с усещането ново за жена.


    Поздрав за текста!
  • Сияна тук е Огняна, а тя, в своя творба, показва едно такова момиче.Тук се дава втори, след този на Лъки, отговор от името на любовта, а и ти Ласка я насочваш добре!
    Поздрав!
  • Това огнено момиче май вече е познало изпепеляващата опустошителна любов. Остава да отвори сърцето си за да усети живителната й и градивна сила.
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...