Jan 10, 2007, 12:48 PM

Разбирам те добре Огняна

  Poetry
823 0 4

 

 

Разбирам те добре, Огняна -

до вчера мила и засмяна,

а днес самата ти си кучка зла

с усещането ново – за жена.



В ситуация не привидна,

носиш истината за обидна,

че помръкнаха у теб лъчите,

които носеше в гърдите.



Не съм ти аз, Огняна, чужда,

а си оставам твоя първа нужда -

чрез мен животът ще върви,

а днес сърцето ти в любов кърви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отговорът на зова любовен
    ражда пътя на оназ взаимност,
    чрез която в живот съдбовен
    двамата вървиме в интимност.

    Този път е истинска магия
    и като изстрадан, той е сложен-
    с теб успях да я разкрия
    и затуй твърдя, че е възможен.

    Велико нещо е да си жена,
    застанала до верния съпруг,
    че няма повече така - сама,
    да бъдеш във властта на някой друг.

    Привет, Лъки!
  • Кърви сърцето ми в любов,
    но ти си отговор на моя зов
    и трепетът на твоите очи
    прекършва всякакви злини.

    Обидна истина къде,
    аз носех в моето сърце,
    че днес очите си отварям
    и на любовта ръка подавам?

    И в нова кичеста премяна,
    с усмивка мила и засмяна
    обвивката събарям зла
    с усещането ново за жена.


    Поздрав за текста!
  • Сияна тук е Огняна, а тя, в своя творба, показва едно такова момиче.Тук се дава втори, след този на Лъки, отговор от името на любовта, а и ти Ласка я насочваш добре!
    Поздрав!
  • Това огнено момиче май вече е познало изпепеляващата опустошителна любов. Остава да отвори сърцето си за да усети живителната й и градивна сила.
    Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...