9 dic 2011, 18:00

Разговор с портрета на Мона Лиза

Poesía » Parodias

985 0 4

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така ú казах снощи аз, раздразнен
от нейната високомерност вечна.
И от живота зъл, безок, омразен...
Портретът проговори (тъй ме стресна!):

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре!
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш..."

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца

или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за отзивите и за поздравите, приятели!
Алина, поводът за написване на стихото е конкретен и любопитен, но ще го запазя в тайна...

2011-12-11T13:19:26+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Оригинално!!!Много е подходящ погледът на Мона Лиза за наблюдение на хала и същностите ни!Как ти е хрумнало?
Препоръчвам да откачиш портрета и да закачиш усмивката ѝ на лицето си.
Иронията и самоиронията са спасение,приятелю.
Последното не го и помисляй!

2011-12-10T16:18:02+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!.........Поздрави сърдечни, Марин!

2011-12-10T10:01:57+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих и интересна интерпретация!
Поздрави, Марине!

2011-12-10T06:33:34+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0