Dec 9, 2011, 6:00 PM

Разговор с портрета на Мона Лиза

Poetry » Parody

989 0 4

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така ú казах снощи аз, раздразнен
от нейната високомерност вечна.
И от живота зъл, безок, омразен...
Портретът проговори (тъй ме стресна!):

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре!
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш..."

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца

или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за отзивите и за поздравите, приятели!
Алина, поводът за написване на стихото е конкретен и любопитен, но ще го запазя в тайна...

2011-12-11T13:19:26+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Оригинално!!!Много е подходящ погледът на Мона Лиза за наблюдение на хала и същностите ни!Как ти е хрумнало?
Препоръчвам да откачиш портрета и да закачиш усмивката ѝ на лицето си.
Иронията и самоиронията са спасение,приятелю.
Последното не го и помисляй!

2011-12-10T16:18:02+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!.........Поздрави сърдечни, Марин!

2011-12-10T10:01:57+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих и интересна интерпретация!
Поздрави, Марине!

2011-12-10T06:33:34+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0