Dec 9, 2011, 6:00 PM

Разговор с портрета на Мона Лиза

  Poetry » Parody
982 0 4

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така ú казах снощи аз, раздразнен
от нейната високомерност вечна.
И от живота зъл, безок, омразен...
Портретът проговори (тъй ме стресна!):

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре!
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш..."

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца

или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Тачков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно ви благодаря за отзивите и за поздравите, приятели!
    Алина, поводът за написване на стихото е конкретен и любопитен, но ще го запазя в тайна...
  • Оригинално!!!Много е подходящ погледът на Мона Лиза за наблюдение на хала и същностите ни!Как ти е хрумнало?
    Препоръчвам да откачиш портрета и да закачиш усмивката ѝ на лицето си.
    Иронията и самоиронията са спасение,приятелю.
    Последното не го и помисляй!
  • !!!.........Поздрави сърдечни, Марин!
  • Хубав стих и интересна интерпретация!
    Поздрави, Марине!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...