9.12.2011 г., 18:00

Разговор с портрета на Мона Лиза

Поезия » Пародии

980 0 4

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така ú казах снощи аз, раздразнен
от нейната високомерност вечна.
И от живота зъл, безок, омразен...
Портретът проговори (тъй ме стресна!):

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре!
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш..."

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца

или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за отзивите и за поздравите, приятели!
Алина, поводът за написване на стихото е конкретен и любопитен, но ще го запазя в тайна...

2011-12-11T13:19:26+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Оригинално!!!Много е подходящ погледът на Мона Лиза за наблюдение на хала и същностите ни!Как ти е хрумнало?
Препоръчвам да откачиш портрета и да закачиш усмивката ѝ на лицето си.
Иронията и самоиронията са спасение,приятелю.
Последното не го и помисляй!

2011-12-10T16:18:02+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!.........Поздрави сърдечни, Марин!

2011-12-10T10:01:57+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих и интересна интерпретация!
Поздрави, Марине!

2011-12-10T06:33:34+02:00