9 дек. 2011 г., 18:00

Разговор с портрета на Мона Лиза

Поэзия » Пародии

991 0 4

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така ú казах снощи аз, раздразнен
от нейната високомерност вечна.
И от живота зъл, безок, омразен...
Портретът проговори (тъй ме стресна!):

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре!
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш..."

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца

или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за отзивите и за поздравите, приятели!
Алина, поводът за написване на стихото е конкретен и любопитен, но ще го запазя в тайна...

2011-12-11T13:19:26+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Оригинално!!!Много е подходящ погледът на Мона Лиза за наблюдение на хала и същностите ни!Как ти е хрумнало?
Препоръчвам да откачиш портрета и да закачиш усмивката ѝ на лицето си.
Иронията и самоиронията са спасение,приятелю.
Последното не го и помисляй!

2011-12-10T16:18:02+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!!.........Поздрави сърдечни, Марин!

2011-12-10T10:01:57+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Хубав стих и интересна интерпретация!
Поздрави, Марине!

2011-12-10T06:33:34+02:00