7 dic 2010, 13:29

Разходка...

  Poesía » Otra
905 0 3

И ето, капките по стъклото

на тъжната зима се стичат...

А братче и сестриче под ръка,

мъка и любов ги наричат,

се разхождат из сивата гора...

С разноцветие наоколо - загадка...

 

Мъката прошепнала на любовта - 

аз от тебе страдам...

А любовта отвърнала:

Аз от теб се раждам...

 

И така из сивата гора

разхождали се братът и сестрата.

Разменяли си разни слова,

за смеха, щастието и сълзата...

 

Потънали в приказка една,

която не успели да разкажат...

А мъката и любовта

заплакали заедно 

със сълзите на гората... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...