И ето, капките по стъклото
на тъжната зима се стичат...
А братче и сестриче под ръка,
мъка и любов ги наричат,
се разхождат из сивата гора...
С разноцветие наоколо - загадка...
Мъката прошепнала на любовта -
аз от тебе страдам...
А любовта отвърнала:
Аз от теб се раждам...
И така из сивата гора
разхождали се братът и сестрата.
Разменяли си разни слова,
за смеха, щастието и сълзата...
Потънали в приказка една,
която не успели да разкажат...
А мъката и любовта
заплакали заедно
със сълзите на гората...
© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados