7 дек. 2010 г., 13:29

Разходка...

904 0 3

И ето, капките по стъклото

на тъжната зима се стичат...

А братче и сестриче под ръка,

мъка и любов ги наричат,

се разхождат из сивата гора...

С разноцветие наоколо - загадка...

 

Мъката прошепнала на любовта - 

аз от тебе страдам...

А любовта отвърнала:

Аз от теб се раждам...

 

И така из сивата гора

разхождали се братът и сестрата.

Разменяли си разни слова,

за смеха, щастието и сълзата...

 

Потънали в приказка една,

която не успели да разкажат...

А мъката и любовта

заплакали заедно 

със сълзите на гората... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...