Dec 7, 2010, 1:29 PM

Разходка...

  Poetry » Other
903 0 3

И ето, капките по стъклото

на тъжната зима се стичат...

А братче и сестриче под ръка,

мъка и любов ги наричат,

се разхождат из сивата гора...

С разноцветие наоколо - загадка...

 

Мъката прошепнала на любовта - 

аз от тебе страдам...

А любовта отвърнала:

Аз от теб се раждам...

 

И така из сивата гора

разхождали се братът и сестрата.

Разменяли си разни слова,

за смеха, щастието и сълзата...

 

Потънали в приказка една,

която не успели да разкажат...

А мъката и любовта

заплакали заедно 

със сълзите на гората... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...