12 oct 2025, 7:35

Разходка с Дявола

  Poesía
145 1 1

Разходка с Дявола

 

Когато с Дявола се разхождаме през студения град,

понякога ме хваща страх.

Как той присъствал е на моето кръщене,

и орисал ме любов и доброта да виждам във всеки,

но нивга ги усетя.

 

Раят създаден е за хорицата бедни,

за утеха да свикнат,

че адът за тях е на земята.

На тази земя, няма свобода,

сърцата ни са заключени в клетка от ребра,

а птиците в кафез от небеса.

 

За богатия сълзите на бедния са само вода.

Градът океан от хора е

и плиска се на приливи и отливи,

и нито една капка човечност не се видя.

 

Снежният човек мечтае за лято,

кактусът – прегръдка,

бедният парите в мечти превръща.

 

Заведи ме някъде, Дяволе,

където птиците говорят,

а хората мълчат.

 

Да гледам “братчетата на Гаврош”,

да се правят другари на богати,

е като рибата да се вари във водата,

в която плува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...