Oct 12, 2025, 7:35 AM

Разходка с Дявола

  Poetry
142 1 1

Разходка с Дявола

 

Когато с Дявола се разхождаме през студения град,

понякога ме хваща страх.

Как той присъствал е на моето кръщене,

и орисал ме любов и доброта да виждам във всеки,

но нивга ги усетя.

 

Раят създаден е за хорицата бедни,

за утеха да свикнат,

че адът за тях е на земята.

На тази земя, няма свобода,

сърцата ни са заключени в клетка от ребра,

а птиците в кафез от небеса.

 

За богатия сълзите на бедния са само вода.

Градът океан от хора е

и плиска се на приливи и отливи,

и нито една капка човечност не се видя.

 

Снежният човек мечтае за лято,

кактусът – прегръдка,

бедният парите в мечти превръща.

 

Заведи ме някъде, Дяволе,

където птиците говорят,

а хората мълчат.

 

Да гледам “братчетата на Гаврош”,

да се правят другари на богати,

е като рибата да се вари във водата,

в която плува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ivayana All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...