Разходка с Дявола

Разходка с Дявола

Когато с Дявола се разхождаме през студения град,

понякога ме хваща страх.

Как той присъствал е на моето кръщене,

и орисал ме любов и доброта да виждам във всеки,

но нивга ги усетя.

Раят създаден е за хорицата бедни,

за утеха да свикнат,

че адът за тях е на земята.

На тази земя, няма свобода,

сърцата ни са заключени в клетка от ребра,

а птиците в кафез от небеса.

За богатия сълзите на бедния са само вода.

Градът океан от хора е

и плиска се на приливи и отливи,

и нито една капка човечност не се видя.

Снежният човек мечтае за лято,

кактусът – прегръдка,

бедният парите в мечти превръща.

Заведи ме някъде, Дяволе,

където птиците говорят,

а хората мълчат.

Да гледам “братчетата на Гаврош”,

да се правят другари на богати,

е като рибата да се вари във водата,

в която плува.